Ангел Станков е бивш футболист на Левски (играл за отбора 1977-1981), като е шампион през 1979 година. Един от добрите нападатели по онова време.

Треньор е на Левски през пролетта на 1999 година и остава известен с факта, че е освободен от поста си в края на сезона след записани 14 победи и само 1 равен, като отборът не успява да спечели шампионската титла.

Ето какво каза Ангел Станков пред Букмейкър Рейтинги по актуални теми за Левски, както и за годишнината от гибелта на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков:

-Господин Станков, днес се навършват 50 години от трагичната гибел на Георги Аспарухов-Гунди и Никола Котков. Изписано е много за тях, говорили са стотици хора. Какъв щеше да бъде Георги Аспарухов сега, ако беше жив? Можеше ли да е ръководител на българския футбол например, президент на БФС…?
-Той не беше такъв човек, той беше прекалено скромен. Обаятелен и добър човек, който със самото си движение, изражение на лицето – предразполагаше към доброто. Никога не се надуваше, както той, така и Котков, но говоря за Гунди, тъй като ходехме на почти всяка тренировка на Левски да го гледаме. Моето мнение е, че той никога нямаше да се кандидатира за високи постове, това ми се струва далечна сфера за него.

-50 години по-късно хората не забравят Аспарухов и Котков…
-Да ви кажа, истината е, че по принцип ние много бързо забравяме доброто… Много бързо забравяме тези хора, които са ни дали радостта и са си отишли по-рано. Това е голям наш проблем. Ние трябва да си обичаме тези хора, да ги уважаваме, защото те са лицето ни. Но поне нашата публика мога да кажа, че винаги и до ден днешен продължава да почита паметта на тези двама велики футболисти.

-Спомняте ли си къде разбрахте за трагедията, случила се на Витиня?
-Бях в училище. Като казаха и всичко млъкна, не можем да повярваме. Обзема те пустота, все едно не съществуваш… После толкова народ бяхме на Герена, ужас – катерехме се по оградите, защото казаха, че ще го изнесат на терена. Дори на митингите не съм виждал такова нещо. Хората се събираха спонтанно, бълваха отвсякъде, гледаш възрастни хора – плачат, децата покрай старите и те плачат. Аз такова чудо не съм виждал.

-Ако Георги Аспарухов бе жив днес, какво щеше да каже за неговия Левски?
-Не знам дали щеше да може да се адаптира към този начин на живот – към новото време. Сега са важни парите, а той беше надраснал тези работи. При него водещо бе любовта към хората и отношението. Той беше голям и тих… Беше прекалено чист и искрен.

-Какви лични спомени имате от него?
-От многото мачове, които сме гледали, но си спомням, че ходехме на тренировките, пипахме му колата, искахме автографи. Детска работа. Ама тогава като ритахме топката и единият казваше – аз съм Петьо Жеков и бия силни шутове, а аз съм Гунди, аз съм Шаламанов – правя шпагати. Аз съм Чико или Попето. Всички деца подражаваха на тези хора. Сега всички искат да са Меси, Роналдо и Мбапе. Това, което оставиха тези хора, е много съществено. Ние по това време от 150 държави да кажем, четири пъти поред играем на световно първенство. Четири пъти! И то в какъв формат?! Не с 32 отбора… И ние, които на фона на останалите – не искам да казвам, че бяхме бедни, но не и по-богати, бяхме на Световно. Но имаше държавност в спорта. Всички се чудеха как може ние да сме там, а например да не са се класирали Португалия, Франция или някоя друга водеща страна.

-Да минем към прозаичните теми. Наско Сираков обяви, че е прекратил преговорите с Джоузеф Диксън. Какво мислите за цялата тази сага?
-Наско прави всички възможни опити да намери човек, който да помага на Левски. Истината обаче е, че той завари това тежко положение и се нагърби с тази мисия да спаси клуба, което заслужава уважение. Според мен някой го подведе. Представете си 200 милиона… Спомням си, че видях информация какви чуждестранни инвестиции е имало миналата или по-миналата година. Сумата беше подобна на обещаната от този човек. Ако беше така, ние не една, а пет магистрали трябваше да направим, всичко да върви покрай него и да го пази, за да направи тази инвестиция. Всичко изглеждаше като утопия. Ако беше направено всичко от показаните идеи – супер! И то не само за Левски, щеше да е страхотно за целия район, но нещата просто не изглеждаха така, както трябваше още от самото начало.

свързани статии

-Вие лично повярвахте ли на Джо Диксън, докато беше тук в България?
-Аз не успях да си създам мнение. Малко размита беше цялата работа, нямаше я тази сериозност и самото му представяне. Никой не каза нищо – той какъв е, откъде идва, с кого работи, откъде са парите му. Пак стигаме до сумата – 200 или 250 милиона долара?! Ами, ако това е истина, държавата трябваше да е първа да го проучи този човек. Нали тези пари в България влизат?! А нямаше никакъв интерес и нищо не се случи.

-Сега накъде за Левски?
-Ще се върнем към същността си. Когато са били успехите, са били точно в такива моменти – с наши деца, израснали на Герена. Истината е, че ако ние играехме с юношите и през миналия сезон, пак щяхме да сме на същото място в класирането. Но щеше да има нещо друго – щеше да се покаже, че има някакъв път на младите към първия отбор.

-Как ще се издържа Левски? Феновете изразиха недоволство, че ръководството попрекъсна връзката с тях в последните няколко месеца?
-Предполагам, че Наско ще успее да мобилизира хора, които могат да помогнат. Публиката също може да помогне, защото сега е ясно, че няма да помага на чужди наемници, а на собствените си юноши, на които може да прости. Да, пак ще се изисква и от нашите юноши, но винаги ще има повече търпимост. Може би Наско разчиташе, че ще се стигне до нещо по-сериозно с тази сделка и поради тази причина стопира комуникацията с феновете. Но смятам, че ще се поднови някакъв вид кампания за помощ.

-Ако предположим, че дойде момент, в който феновете придобият акциите по подобие на други клубове. Могат ли те да управляват Левски?
-Според мен феновете могат да помогнат, но не и да бъдат собственици на клуба. Трябва да има някой лидер и авторитет, който да води Левски. Така с общата маса не става – размиват се нещата. В някои европейски клубове ситуацията е следната – разделена е например на няколко пера в издръжката. Едната поемат спонсорите, част от приходите идват от продажбата на билети и карти, друга – от артикули, приходи осигурява президентът или който е най-високо в йерархията и т.н. Но никъде феновете не издържат на 100% един клуб. Трябва да бъдат намерени спонсори – не казвам големи, но както сега има налични, от които да идва постоянен приход. А другото да идва като помощ от феновете.